На 1 май в село Лозен се проведе първият регионален празник на подницата и хляба „На Ирминден в село Лозен“. Празникът бе иницииран от Христо Янъков – кмет на село Лозен и секретар на местното читалище, и Надка Щегрова – секретар на НЧ „Изгрев-1928“ с. Сладун. Ирминден е от трудовите обичаи, свързани с домашните производства. Обичаят има своето постоянно място в обредната система на българите. Обредът е ставал в деня, когато християнската църква почита Св. Иеремия – 1 май. Свети пророк Иеремия е сочен за най-тъжния пророк, но именно на него принадлежи най-светлото пророчество – идването на Божия син на Земята. Подницата и връшникът са били постоянни елементи в традиционната българска къща. Като елемент на материалната култура, те са имали трайно място в бита, а от друга страна са били обект на вярвания. Правенето на подниците започвало рано преди изгрев слънце на Ирминден. Събирали са се групи – жени и моми по роднинство и най-вече по съседство, които после заедно ще правят подниците. Жените стават рано и отиват за пръст задължително от три места. Вярвало се е, че по този начин подниците е станат по-здрави.
Жените са се събирали в нечий двор, където започва същината на обредното приготвяне на подниците. Пръстта се е изсипвала на куп, слагала се е ситна слама (ръжанка), поливала се е с вряла вода и се е покривала с черга да кабаряса (да омекне). През това време жените наобиколили я са пеели обредни песни. Празникът в Лозен започна с възстановка на обичая от представителния ансамбъл за изворен фолклор към НЧ „Просвета-1925“ в селото. Гостите на празника имаха възможност да се докоснат до кулинарното наследство на региона ни и да опитат вкусни гозби и печива, приготвени от жените от читалищата в Лозен, Сладун, Радовец и кв. „Кап. Петко войвода“ на Свиленград. Бяха приготвени хлябове от пшеница, от лимец и от нахут, изпечени в подници под връшник и в пещ. Жените от Лозен приготвиха зелници – задължително печиво за Ирминден. Жените от Сладун и Радовец нагостиха присъстващите с вкусни търкалаци и гюзлемета, приготвени с прясно биволско масло, избито на място в бурило. В казаните вря боб и пиле с булгур. Специален гост на празника беше кулинарния пътешественик Десислава Славчева, която приготви традиционен ирански сладкиш с оризиво брашно. Празникът продължи през целия ден. Всички си тръгнаха сити и щастливи, че са се потопили в автентичната атмосфера на бита ни от началото на миналия век. Организаторите си обещаха празникът да се превърне в ежегоден.
Галерия
