Сирни Заговезни в село Златополе

В с. Злато поле, общ. Димитровград, обл. Хасково  и към момента са запазени различни образци на българското нематериално културно наследство. Изпъква един  по-интересен обичай, който е запазен единствено в този край. Между тях се откроява обичая „Сирни заговезни“ – изстрелване на чавги.

Сирни Заговезни е един от големите пролетни празници в българския народен календар, за радост е все още жив навред из Родината ни. Назоваван с различни имена: сирни заговезни, прошка, оратник и др. Този празник е с променлива дата. Зависи от Великден и е седем дни преди най-големият християнски празник – Възкресение Христово. Празникът има предхристиянски корени, както всички  народни обичаи. Този специално е посветен на изпращане на зимата и посрещането  на пролетта.

В  село Злато поле този празник се празнува от незапомнени времена. Хората от селото осъзнават значението му като късче от златната съкровищница на традиционната българска култура и всяка година с радост и усърдие го пресъздават пред местната общност, на фолклорни фестивали и събори на народното творчество. Обичаят е изключително ценен и важен за местната културна идентичност. Вечерта на Сирни заговезни, цялото семейство се събира на голямата трапеза, която е богата но без месо. Задължително на трапезата присъства бяла халва, баница със сирене и сварени яйца. Черупките на тези яйца се събират, слагат се в бакър с вода и се остават да пренощуват под звездите. На сутринта децата си мият очите с водата за здраве. По традиция всичко на трапезата е приготвено от мляко и яйца, затова е и сирни заговезни. Този празник се нарича още и прошка, защото по- младите искат прошка от по-възрастните с думите:

– Прости ми!

– Простено да ти е от Бога и от мене!

От стари времена прошката е сред великите символи на човешкият морал и благородство, защото само човекът с дълбок вътрешен мир може искрено да прости и да поискаш прошка. За това на този ден църквата призовава вярващите да пречистят душите си, за да посрещнат възкръсналия Христос. 

Както и на други места, така и тук традиция е на този ден младоженците да ходят на гости в кумовете си и също да искат прошка за нещо казано „накриво” като носят в дар баница, плодове и вино. За  децата този празник е изключително интересен, защото те очакват с нетърпение хамкането на халвата. В края на празничната вечеря на обгорена дрянова пръчка се закача червен  конец, а на него се връзва бяла халва, в някои краища сварено яйце. Децата се подреждат в кръг, а най-възрастният върти халвата в кръг. Децата се опитват да я хамнат, без помощта на ръцете си. Смята се, че което дете успее да хамне халвата, ще е най-здраво през годината. След това конецът се запалва и по него се гадае дали ще е плодородна годината. Ако конецът изгори до края, това е добра поличба. Ако ли не – годината ще е трудна.

Народът ни от векове е вярвал в пречистващата сила на огъня, във възможността му да предпазва от лоши сили, караконджули, таласъми и болести. Цял ден младите се готвим за този празник, на мегдана приготвяме голяма клада наречена оратник. Когато свърши празничната вечеря с хамкането у домовете, всички излизат  на оратника, запалват го, заиграват оратнишки хора и запяват стари, обредни, оратнишки песни. Жените тупкат силно с краката си защото се вярва, че така памука ще се пука повече и ще стане като къделя.

След многото хора и песни, идва ред на най-интересната част от този празник, която е с особена специфика в Злато поле. Седмици преди Сирни заговезни всяка къща започва да подготвя чавги. Това са дървени стрели,  които се изработват само от един вид дърво, наречен кошничар. Тази традиция за изработката на чавги в Злато поле датира малко след Освобождението на България от турско робство. Самите чавги биват три вида: чалтуп /със остър връх/, картупал и чавгар. Картупалът се нарича за животните в домакинството. Чалтупът е с два чифта уши. Той  се изстрелва последно от главата на домакинството и се гадае дали ще е успешна годината за цялото семейство. Чавгарът е за всеки член на домакинството. След като се издялат стрелите, се остават да изсъхнат, за да станат леки и да горят.  Младежите започваме да палим  ушите, изстрелваме чавгите. Първата винаги се хвърля за Господ и Св. Богородица, за да ни  помагат и пазят. След това всяка чавга се нарича за кого се изстрелва, като се започва от най-възрастния в семейството. За по-възрастните се гледа дали чавгата е отишла на далече. Колкото по-надалече е отлетяла, толкова по-дълго ще живее човекът, за който е наречена чавгата. Младите ергени хвърлят чавги в дворовете на своята любима или на момата която харесват. На сутринта момата става и събира чавгите от двора, преброява ги и започва да се хвали на другите моми, колко е харесвана и желана. Майка й, уж сърдита, обикаля съседките и разправя колко много са кандидатите за дъщеря й. Много често в миналото оратника е бил място, където момците са заглеждали момите и са ги „крадели” и отвеждали у тях. След като всички си изстрелят чавгите, пръчките с които се извършва самото чавгане се хвърлят в огъня, за да няма бълхи по хората и животните. След това всеки прескача огъня, за да се пречисти от зли сили и лошотия.

През сирната седмица, особено през вторник и петък, жените не тупат, не перат и не простират бяло пране, за да нямат градушки. Поговоркта казва: „Градът се сири през сирница, а Тодорица го мята“.   В село Злато поле това е един истински празник на любовта и разбирателството в българското семейство. 

    Използваните архивни фотоматериали са предоставени от Народно читалище „Просвета-1921“ село Златополе.

Дигиталният архив е създаден по проект „Хлябът и подницата – традиция и наследство в Хасковски регион“, финансиран по Програма за възстановяване и развитие на организации в областта на любителското творчество на Национален фонд „Култура“. 

Бенефициент: Народно читалище „Просвета-1925“ село Лозен, общ. Любимец

Всички публикувани текстови, графични, видео и други материали в сайта, са носители на авторско право и сродните му права.            Забранява се свободното използване на информация, без писменото разрешение на носителите на авторското право за това.