Саян костюм с джобе

Саян костюм с джобе, на булка от село Лозен, края на XIX век. Състои се от плисирана рокля с дълъг ръкав, ушита от домашно тъкан копринен (финичен) плат на сини и червени кенари (мани). Полите са украсени с пришити две тънки черни кадифени ленти. По ръба им са пришити черен, фестоновиден ширит с черни и бели мъниста. Ризата е бяла памучна, с тънки червени кенари. Престилката е пищумал. Украсена с ритмично редувани разноцветни ивици и ръчно бродирани растителни и геометрични мотиви. В центъра на башлъка са бродирани ръчно четири мотива Дървото на живота, а по края – са пришити разноцветни ресни. Възите са зунки – тъкани на хоризонтален стан от червена и бяла вълнена прежда. На кръста е поставен пояс, също изтъкан от многоцветен вълнен вътък. Връхната дреха е джобе, наричано в Лозен мода. Тясна в горната си част, с дълги ръкави, разкроена от кръста надолу. Ушита е от домашно тъкан, черен, вълнен, шаячен плат. Украсена с черен гайтан. Модата не се закопчава отпред. По края отворът е обшит с черна кожа. Отвътре е подплатена с агнешка кожа. Краката са обути с червени вълнени чорапи, украсени с флорàлни мотиви. Забраждането е специфично за младите жени, за които е било задължение и отличителен белег. То е с две забрадки – шкеп и нàружник. На главата се поставя шапка, наричана в Лозен тура, ушита от домашен, вълнен плат или плетена на една кука. Към шапката е пришита подложка, която създава височина. Отпред над шаката се привързва прочелник, изплетен на една кука и украсен с мъниста и сребърни османски монети. Шкепът покрива шакпата. Връзва се под плитките. В студено време двата края се овиват около шията, а в топло – се спускат от двете страни на лицето, наричани Уши. Нàружникът е памучен, домашно тъкан, украсен с червени кенари по основата и копринени по вътъка. Пришити са две фестоновидни черни ивици. По краищата висят ресни. Спуснат е свободно на раменете и гърба, и е прикрепен с подбрадник – ивица плат, по който са пришити сребърни монети. От двете му страни се спускат Крайва – накит за забраждане, изработен от нанизани на конски косъм сѝнци. Отзад на тила е поставена трепка – голям сребърен накит. Състои се три плочки със стъклени червени и зелени камъни в средата, сребърни синджирчена и османски сребърни монети – àкчета. Забожда се в центъра на турата, а двете странични части се спускат над ушите. На пазвата е поставен нагръден накит, изработен от сребърно синджирче, мъниста и сребърни османски монети.