Смигаль в село Сива река
Обичаят се прави на втория или третия ден от раждането на детето. Тогава се прави малък смигаль, събират се само къщните хора. Големият смигаль се прави на 40-ия ден от рождението на детето. Канятт се жени от цялото село, роднини, комшийки… Приготвят се много пити за смигаль. Първото нещо, което трябва да се направи е да се опекат питите и да се направи смигаля. Питките отгоре се украсяват с една или с две вилици. Преди да се разчупят питките се прекаждат. Прекажда се цялата маса и всички гости, а когато се прикаждат младите булки, те си вдигат фустите, за да раждат повече деца и да има берекет.
Важен момент в обичая е рукането (каненето) на гостите. Традицията повелява те да бъдат поканени не от бабата, а от млада жена, която е родила преди родилката и която първа е закърмила детето. Нейното дете и това, на което се прави смигаля, стават побратима или посестрима. Храначката (жената, която кани) тръгва от към изгрева на слънцето към залеза да кани гостите. Мъже не се канят и не присъстват на този празник.
Когато пристигнат гостите в дома на бабата, се постила на земята голям месал и всички сядат на него да се черпят. Всички жени носят подарък на бебето за здраве. Задължително се носи паричка, която се оставя до люлката. Носят също чиния със захар или брашно.
Самият смигаль, представлява содена питка, надробена на залъци, заляти с малко олио и сол, и претрита между дланите на млади жени. Основното ястие на празника е фасул. След него се сервира благ (подсладен) ориз, варен във вода. Накрая се добавя захар, да поври с нея и се залива с препържено олио. Чинията, с която са дошли гостенките, се връща в къщи, като на изпроводяк, бабата слага в нея от ориза.
След гощавката започват характерните за празника женски борби. Бабата приготвя дарове, закачени на висок прът, който се нарича байряк. Най-отгоре на пръта се закача най-голямата награда, приготвена за победителката в борбите. След нея се нареждат още няколко по-малки награди. Байрякът се вее гордо по време на борбите. Борят се поне две двойки от жените, за здраве на детето и за веселие на празника. Победителката се вдига на ръце, получава овации от всички присъстващи и най-големия дар от победената. По време на борбата, жените пеят „Челеби, Челеби, кой надви?!“ След борбите идва краят на празника и всички жени се разотиват по домовете си. Жените са носили на кръста си тъкана кърпичка, в която са заделяли от смигаля, за да занесат в къщи и техните деца да си хапнат от него, за здраве.
Използваните архивни фотоматериали са предоставени от Народно читалище „Развитие-1928“ село Сива река.
Дигиталният архив е създаден по проект „Хлябът и подницата – традиция и наследство в Хасковски регион“, финансиран по Програма за възстановяване и развитие на организации в областта на любителското творчество на Национален фонд „Култура“.
Бенефициент: Народно читалище „Просвета-1925“ село Лозен, общ. Любимец
Всички публикувани текстови, графични, видео и други материали в сайта, са носители на авторско право и сродните му права. Забранява се свободното използване на информация, без писменото разрешение на носителите на авторското право за това.