Прокопий пчелар, село Райкова могила

Представяне на обичая „Прокопий пчелар“ от самодейния състав при читал;ището в село Райкова могила, на Събора на народното творчество „Китна Тракия пее и танцува“ гр. Хасково

Представяне на обичая „Прокопий пчелар“ от самодейния състав при читал;ището в село Райкова могила, в Етнографски музей на открито „Етър“, гр. Габрово, 2006 година

Арх. № 413, Регионален исторически музей – Хасково

    Прокопий пчелар се е празнувал преди много години в село Райкова могила на 8 юли. В къщата се правят два кравая, единият наречен „Бог Боговица“, другият е наречен на Св. Прокопий. Чорбаджията, който е баш (главният) пчелар, носи двата хляба под мишница. С него към пчелина тръгват и баба пчеларка, синове, снахи, деца. Носят се черги, краваите, стомна с вода и други неща.

    Когато се стигне, се слагат отгоре на кошерите бакърчета с медена вода, натопен здравец, нанизан чесън на конец, за да не се урочасват. Свекървата разпорежда на снахите да застелят чергата и да сложат всичко, което са занесли на нея. Дядото казва: „Хайде, бабо, сега да прекадим Боговеца и Светеца!“. Бабата взима кандилото и кади. След това снахата дава на всички по една свещ да я запалят. Бабата казва на дядото да прекади и кошерите. Той отива, прекадява кошерите и казва: „Който е честит, честит берекетлия, на трън да седи, пчели да рои!“

    След това бабата слага върваничката с чесън на всеки кошер, разчупват се питите и се раздава на всички присъстващи.  В един момент дядото казва: „Дяца, ще ви кажа една гатанка. Да видим знаете ли я? Вила мотовила, из гора ходила, нито вода пила, нито храна яла и пак е сита била. Що е то?“ Децата отговарят „Пчелата“.

    Един от синовете, който е чифликчия (земеделец), който отглежда царевица, изкарва от новия мед, подава го на майка си и тя дава на всички да си хапнат. Смята се, че това е най-лековития мед, който се пази през цялата година. Накрая празникът завършва с песни и хора.

Информатор: Мата Костадинова, на 76 години, село Райкова могила

    Използваните архивни фотоматериали са предоставени от Народно читалище „Светлина-1927“ село Райкова могила.

Дигиталният архив е създаден по проект „Хлябът и подницата – традиция и наследство в Хасковски регион“, финансиран по Програма за възстановяване и развитие на организации в областта на любителското творчество на Национален фонд „Култура“.

Страницата е създадена със сидействието на Регионален исторически музей – Хасково

Бенефициент: Народно читалище „Просвета-1925“ село Лозен, общ. Любимец

Всички публикувани текстови, графични, видео и други материали в сайта, са носители на авторско право и сродните му права.            Забранява се свободното използване на информация, без писменото разрешение на носителите на авторското право за това.