Обичай "Светото", село Малко градище
Празникът Свети четирсет мъченици в селищата на Хасковския край има особености, които показват локалното разнообразие на традицията, допълват го и го обогатяват.
Денят е свързан с посрещането на пролетта, в който официални участници са момите, а всички в селището знаят и съвсем естествено негласно приемат съпровождащите ги скрити участници – момците. Това е денят в календара на българите, в който младите са оставени без непрекъснатото наблюдение на по-възрастните. Защото – младите по време на обредната си обиколка минават през свети, защитени места и това, което говорят, пеят, играят, не е грях на този ден и на тези места. Точно по времето на този празник са се раждали, задълбочавали или изяснявали любовни отношение между младите. И затова, естествено, може да се открие еротика в Светото.
Денят на светите 40 мъченици, 9 март, в Хасковския край наричат С’то четирсе, Женската цаца, Светото четирсе, Светото.
Първото, за което се сещат информаторите за празника е вярването, че Господ забива 40 или 140 железни шиша в земята и затова от тук насетне тя се затопля. Символното значение на шишовете – дълги и заострени, които влизат, проникват в пръстта – носи еротика. В много селища от Източните Родопи момите приготвят за празника байрячета – напъпили клони, на които завързват или закрепват по една от приготвените си за дарове сватбени кърпи. Този елемент от сватбата, привнесен в момински празник, също има еротичен смисъл. Клонката, едва напъпила, дълга и остра и кърпата като традиционно най-женски символ, които се свързват – като знаци на идващото, чакащото ги свързване по време на семейния живот.
В обредната обиколка около селището момите пеят определе ни песни на определени места. С текста, който носи молба-магия за разлистване, за разпукване на дървета и клони, момите предават и едно тайно послание към момчетата, които тайно ги следват, скрити в храстите и това е едно тайно еротично послание. В тази уж самостоятелна обиколка момите през цялото време правят движения и изричат думи, които са насочени към скритите в храстите наоколо момчета и годеници. Момите уж внимават да изглеждат скромни, а през цялото време се закачат помежду си, повдигат полите си, “съвсем случайно” се провиждат ризите и даже гащите по време на слъзгането по камъка, по време на прескачането на реката и по време на сключеното хоро на определеното място.
На високото, по време на игрите, децата от селището също повдигат полите им и биват наказвани – пущат в потурките им няколко камъчета и правят “циганска люлка” – две моми хващат ръцете и краката на провинилото се дете и го люлеят. В Малко градище, на Слъзганивия камък казват, че момичетата задължително се пързалят “за здраве”, но се знае значението на камъка в мирогледа на българина – вярва се в оплодителното му действие – по камък се плъзгат жени, за да добият деца, обичай е и провирането през “провален”, пробит камък на неплодни жени заедно със съпрузите си. На Светото плъзгането на годеничките и момите по камък има не само магично действие, но и еротичен заряд – още повече, че те са наблюдавани от скритите момци.
В повечето от селищата на Хасковския край, на празника Свети четирсет мъченици, момите в своята обредна обиколка на селището преминават река, край извор, край вода. В нашето традиционно вярване водата е символ на плодовитостта – тя е началото на всичко. Момичетата прескачат, прецапват, измиват се с вода от обредното място, което преминават. В потапянето, в намокрянето можем да видим символно очистване, обновяване и магия за плодовитост. Това също носи еротичен подтекст. Още повече обогатено от пречистващия смях на доброто настроение на момите, които знаят, че са наблюдавани от годениците си!
В самото изкачване на височина, връх, кале – по време на обиколката момите следват и едно желание за покоряване. В традицията усвояването на височините около селището е подтиквано от стремежа хората да се “вдигнат” нависоко – по-близо до Господ и до небето, та да се вижда и чува по-ясно молбата им. Пък от друга страна, при някои обичаи е добре мястото да е отдалечено, да не се вижда от хората и както се чува по време на Светото: ”Дигайте тука байряците веки, няма кой да на гледа!” – и започват игрите и напяването, дето се чуват думи “не по реда си”.
Сквернословията предизвикват смях, веселие, сквернословията на това място не са грях, а сила – да предизвикат плодовитост. Това общуване – ограничено в пространството – на свято място и във времето – само на този ден, на Светото – имат силно въздействие върху младите, то е регламентирано от традицията и това въздействие е еротично.
Използваните архивни фотоматериали са от пресъздаването на обича „Светото“ от групата от село Малко градище, през 2004, по време на Националната етнографска конференция в гр. Любимец. Фотограф: Слави Славов.
Текстовия материал е част от статията „Еротичното в светото“ на Розалина Гогова, публикувана в сборника „Еротичното в историята“, том 1, 2009, АЕК – Етър, с. 92 – 96.
Инв. № Ес 1467, Регионален исторически музей – Хасково
Обичай „Светото“ село Малко градище, Хасково, м. Кенана, 1968 година
Инв. № Ес 1468, Регионален исторически музей – Хасково
Обичай „Светото“ село Малко градище, Хасково, м. Кенана, 1968 година
Инв. № Ес 1229, Регионален исторически музей – Хасково
Обичай „Светото“ село Малко градище, Хасково, м. Кенана, 1975 година
Инв. № Ес 1229, Регионален исторически музей – Хасково
Обичай „Светото“ село Малко градище, Хасково, м. Кенана, 1975 година
Инв. № Ес 1288, Регионален исторически музей – Хасково
Обичай „Светото“ село Малко градище, Хасково, м. Кенана, 1986 година
Инв. № Ес 1288, Регионален исторически музей – Хасково
Обичай „Светото“ село Малко градище, Хасково, м. Кенана, 1986 година
Дигиталният архив е създаден по проект „Хлябът и подницата – традиция и наследство в Хасковски регион“, финансиран по Програма за възстановяване и развитие на организации в областта на любителското творчество на Национален фонд „Култура“.
Страницата е реализирана и с любезното съдействие на Регионален исторически музей – Хасково
Бенефициент: Народно читалище „Просвета-1925“ село Лозен, общ. Любимец
Всички публикувани текстови, графични, видео и други материали в сайта, са носители на авторско право и сродните му права. Забранява се свободното използване на информация, без писменото разрешение на носителите на авторското право за това.