Ирминден - празник в делника
Народно читалище „Просвета-1925“ и Етнографски музей Лозен организират представяне на обичая, свързан с обредното приготвяне на подници в Лозен, известен като „Ирминден“.
Правели са се още сачове, попчета и кандилки. Обичаят има своето постоянно място в обредната система на българите. Обредът е ставал в деня, когато християнската църква почита Св. Йеремия (1 май), пророкувал, че Бог ще изпрати своя Син на Земята.
Подницата и връшникът са били постоянни елементи в традиционната лозенска къща. Като елемент на материалната култура, те са имали трайно място в бита, а от друга страна са били обект на вярвания.
Подницата е кръгъл, масивен глинен съд, диаметърът на който е около 60 см, а дъното и стените са с дебелина 4 – 5 см. Вертикалните стени на подницата са ниски, около 10 см. Значителната дебелина на глинения съд осигурява задържането на топлината, а от там и по-доброто изпичане на хляба, баницата, зелника и т. н.
Отделните моменти при правенето на подниците са били свързани с действия, които от една страна са имали чисто утилитарни, практически действия, а от друга – са свързани с магически и тайнствени практики, основани на древни представи и вярвания, които са имали и езически мироглед.
Магическите особености на обичая са били свързани с действията на жените насочени към предпазване и предизвикване на сили. Тези действия са се извършвали в началото на деня, по време на брането на билки, вземането на пръстта и изпичането на хляба, който пази силата на деня и билките през цялата година. Заради съприкосновението си с огъня, подницата е била натоварена в съзнанието на лозенката със свръхестествени качества.
Обредното приготвяне на подниците само един ден в година се обяснява с това, че хлябът е свещен за българската трапеза: ако има трохи след ядене, трябва да се сметат; паднало парче хляб се вдига, за да не се настъпи.
Обредът се е практикувал от незапомнени времена. След навлизането на новото в бита на лозенци през първите десетилетия на ХХ в., обичаят по приготвяне на подниците престава да се практикува, поради съвсем естествени причини. Веднага след основаването на читалището през 1925 г., будните лозенци, осъзнавайки богатото си културно наследство като цяло, отделят особено внимание на обредното приготвяне на подниците. Те „пренасят“ обичая в читалището, чрез сформираната тогава група за народни обичаи. По този начин ние днес имаме един обичай, който е запазил своята цялост, своята неповторимост. Запазени са старите народни песни, които са изпълнявани по време на обредните практики, запазени са поздравите-благословии, неприличните и разкрепостени действия от страна на жените, които са им били позволени само и единствено през този ден на годината.
Обредното приготвяне на подници е ценност за самите жители на Лозен, важен е за общността, за местната културна идентичност.
Към възстановяване му проявяват постоянен интерес и възрастните хора от селото.
Връщайки се към онези отминали дни на битуване на обредните практики, те си спомнят с носталгия и разказват своите спомени, свързани с празнуването на Ирминден.
Носителите на обичая днес в лицето на Представителния ансамбъл за изворен фолклор към НЧ „Просвета-1925“, разкриват нематериалното културно наследство на Лозен.
Те допринасят за осъзнаването на неговата значимост и диалогичност, и са свидетелство за човешката креативност. Ирминден е от изключително значение не само за местното население в Лозен.
То е жизнено важен елемент за осъзнаването ни като нация и запазване на идентичността ни в съвременния свят на засилена глобализация.
